НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ "ЗАХАРИ СТОЯНОВ"
гр. Любимец, област Хасково
Споделям думите на "виновничката" за срещата- Ники Шуманова. Тя е бивша възпитаничка на нащшето училище. Човек с разностранни интереси и таланти, също толкова успяла и вдъхновяваща. Ено от хобитата ѝ е фотографията. Често можеш да я видиш на събитие с фотоапарата в ръце. Снимките са също подарък лично от нея. Нека се насладим на срещата "видяна" през нейните очи.
Да бъдеш или да не бъдеш?
Дали е достатъчно да си талантлив и популярен, за да „бъдеш“? 
Разказвам с няколко кадъра част от деня ми с Гергана Стоянова / Gergana Stoyanova – един 24-ти март, който ме обогати емоционално за цял живот. Посетихме двете начални училища в моя роден град Любимец за среща с учениците от трети и четвърти клас. (За Гергана тези срещи са кауза, за мен – да се осъществят точно в Любимец, също.) Гергана изливаше с шепи обич, вдъхновение, добри примери, интелект и висота на общуване …
…Какво красиво нещо забелязвате около себе си, деца? Още? Още? Още? …А вчера, докато пътувахте към училище? Колкото повече красиви неща забелязвате и се взирате в красивото, толкова повече красотата ще завладява ежедневието ви! Какво добро направихте днес? За някой друг? За себе си? Обещайте ми, че никога няма да пишете нищо лошо в социалните мрежи за ваш познат или непознат. Лошото ще се загнезди в душата ви и ще я разяжда! Пътят към успеха се нарича….. ТРУД!...Тя оставяше децата да водят разговора – как се учи текст, как се учи стихотворение, защо е важно да познаваме живота на хората, които ни вдъхновяват – Меси, Роналдо или Татяна Лолова, защо е важно да се интересуваме какъв вид е засаденото дърво пред училище, защо е важно да събираме отпадъци разделно, защо е важно да разгряваме тялото си и да правим планк… И току виж, беше легнала в поза планк на земята заедно с пет момчета, бъдещи спортисти.
Децата я гледаха в очите! ГЛАСЪТ беше дошъл при тях и лицето от екрана им се усмихваше благо. Бяха респектирани, вълнуваха се и което е най-важното – вярваха й! Усетиха искреността. Децата имат антенки и не можеш да ги заблудиш в това… Гергана говореше със сърцето си.
Извинете ме, мили деца, че съблюдавах графика за деня, разчертан до последната минутка и ви я отнех твърде рано във вашите очи. Този график изискваше голяма концентрация, физическа и емоционална мощ, но Гергана успя да остави сърце и автограф на всички вас и до последно, тичайки по коридорите, записваше на вашите телефони-рекордери: „След триста метра завийте наляво“ и „Печено кебапче от топлата витрина“… 
Ето това е „да бъдеш“ - да имаш голямо сърце! Да даряваш обич и криле!
